Снимка: Българска музикална асоциация
В навечерието на парламентарните избори Топлоцентрала беше домакин на дебата „Култура & Политика 2026“ – среща между представители на основните политически сили и културния сектор, която постави на масата едни от най-отлаганите въпроси за бъдещето на културата в България.
Събитието събра творци, експерти, културни организации и представители на институции, а разговорът ясно очерта две линии – относителен консенсус за нуждата от повече средства и съществени разминавания по отношение на това как тези средства да бъдат управлявани.
Една от малкото теми, около които участниците се обединиха, беше необходимостта културата да бъде разпозната като стратегически сектор. Подкрепа получи и идеята за достигане на 1% от БВП за култура – дългогодишно искане на сектора. Разликите обаче се появиха в подхода: дали увеличаването на финансирането трябва да върви паралелно с реформа, или да я предхожда.
В разговора ясно се открои и липсата на дългосрочна културна стратегия – тема, която продължава да стои нерешена, въпреки многократните заявки през годините. Поставен беше и въпросът за необходимостта от устойчиво бюджетиране и ясни критерии за оценка на културните политики – както на национално, така и на регионално ниво.
Една от най-дискусионните теми се оказа ролята на Национален фонд Култура. Участниците се обединиха около мнението, че капацитетът на администрацията изостава спрямо растящия бюджет и че е необходима реформа, която да гарантира по-голяма прозрачност и ефективност. Обсъдени бяха и идеи за структурни промени, включително създаването на отделни центрове по изкуства.
Сред новите политики, които получиха широка подкрепа, беше предложението за въвеждане на т.нар. „културен паспорт“ за млади хора – инструмент за по-широк достъп до културни събития. В същото време темата за статута на артиста отново показа липсата на единна позиция – както в политическите среди, така и в самия сектор.
Дебатът засегна и необходимостта от актуализация на ключови закони – от Закон за радиото и телевизията до Закона за меценатството – с оглед на променената медийна и културна среда.
В края на срещата организаторите обявиха, че ще изготвят Харта с основните искания на сектора, която ще бъде изпратена до бъдещия парламент. Идеята е тя да послужи като основа за т.нар. „Пакт за култура“ – опит за превръщане на предизборните обещания в дългосрочна политика.
Дебатът показа, че културата все по-често влиза в политическия разговор – но и че въпросът вече не е дали, а как ще бъде управлявана.
