от изд. Колибри
Рядко се появяват книги, които носят усещането за цял свят в себе си. „Солал“ на Албер Коен е именно такъв роман – разказ, който съчетава лична история, културна памет и сложна човешка психология.
Действието започва на остров Кефалония, сред пъстра галерия от персонажи, които едновременно очароват и леко карикатурно разкриват една общност. Още в началото става ясно, че този свят ще бъде разказан с особен тон – смесица от нежност, ирония и дистанция. В центъра стои самият Солал – син на равин, надарен с красота, амбиция и силна чувствителност. Пътят му го отвежда далеч от острова – към дипломатическите среди и големия свят, но и към една любов, която се оказва едновременно възвисяваща и разрушителна.
Това, което прави романа силен, не е само сюжетът, а начинът, по който Коен изгражда вътрешния свят на героя. Любовта тук не е просто чувство, а поле на напрежение – между идентичност, принадлежност и желание за бягство от самия себе си.
„Солал“ е и роман за общността – за начина, по който един народ се вижда отвътре. Коен пише за еврейската култура с едновременно обич и ирония, с близост и критичност, като създава език, който е едновременно разточителен и прецизен. Не е случайно, че книгата се възприема като част от големите европейски романи на XX век. В нея личната история винаги отеква в по-широк исторически и културен контекст – между предвоенна Европа и напреженията, които ще определят съдбата ѝ.
Новото българско издание на „Солал“ (превод Росица Ташева) връща вниманието към текст, който изисква време и концентрация, но възнаграждава с дълбочина и богатство на нюансите.
