Изложбата „Твърде плакатно“ представя знакови плакатни произведения на Анна Симеонова от последното десетилетие. В експозицията са включени плакати, създадени за културни събития на Полски културен институт, Френски институт, Българско национално радио и Национален дворец на културата, както и свободни авторски работи, реализирани за конкурси, специални поводи или по линия на личното художествено търсене.
Селекцията е дело на кураторите Юстина Черняковска и Едуардо Барера Арамбари, които подбират плакати със силен визуален израз и прецизно, икономично използване на изразни средства. Това са произведения, които предават посланията си директно, но не опростено — с ясен концептуален гръбнак, който им позволява да „говорят силно и ясно“.
Самото заглавие „Твърде плакатно“ насочва към често използвано, но обикновено негативно натоварено понятие. В художествената критика „плакатност“ нерядко се свързва с прекомерна директност, декларативност и агитационен тон — когато произведението „казва“, вместо да „показва“, или подменя сложността със стереотипи и лозунгови внушения. В този смисъл изразът „твърде плакатно“ често се използва за произведения, които подценяват интелигентността на публиката чрез прекалено еднозначни послания.
Добрият плакат обаче работи по обратния начин. Той разчита на интелигентното напрежение между авторското намерение и активното участие на зрителя — онзи кратък, но запомнящ се „Аха!“ момент, в който образът отключва смисъла. Впечатляващите плакати обикновено са лаконични, но концептуално плътни, с ясно формулирана идея и силен естетически заряд.
Един от големите майстори на съвременния плакат, Лекс Древински, сравнява плаката без ясно послание с „бомба без детонатор“. Според него умението на плакатиста е в способността да стилизира образа до неговата най-семпла форма и да елиминира всичко излишно, за да може посланието да „експлодира“ с максимална яснота. „В плаката отнемането означава повече от прибавянето“, казва той — принцип, който ясно резонира в работата на Анна Симеонова.
Характерен похват в нейните плакати са първоначалните рисунки, създадени на ръка, които впоследствие се доразвиват и финализират чрез дигитални инструменти. Постоянна линия в работата ѝ е способността да създава оригинални образи с фин визуален хумор — своеобразен „визуален виц“, типичен за най-добрите примери в изкуството на плаката.
В изложбата са представени плакати, чрез които авторката извлича есенцията на киното, театъра, литературата, операта, фестивалите, както и на различни културни, социални и политически феномени. Резултатът са синтезирани образи, които не просто информират, а въздействат — ясно, точно и без излишни думи.