Снимки: личен архив
На 25 април Асикс Арена ще събере част от най-разпознаваемите имена на българската ъндърграунд сцена в концерта „35 години сцИнична дейност“. Зад събитието стои Светльо Витков – артист, за когото провокацията, иронията и директността никога не са били просто стил, а начин на мислене. В разговор за „Още нещо“ той говори за пътя, публиката, свободата и за това защо днес неудобните не се заглушават, а просто се изолират.
– „35 години сцИнична дейност“ звучи едновременно като повод за празнуване и като леко самоиронично намигване. Кое е повече?
В едно намигване всичко е точно и няма повече или по-малко. Въпросът е, че все по-малко хора могат да уловят едно намигване. Прекалено насериозно се взимат.
– Ако трябва да обобщиш тези 35 години с едно изречение – как би звучало то?
35 години провокация за откриване на нова гледна точка и нов самопрочит.
– Кое все още те дразни достатъчно, за да излезеш на сцена и да го кажеш на глас?
Няма да ни стигне времето и мястото, но ще се концентрирам върху човешките недъзи – алчност, злоба, лицемерие, завист и глупост.
– Имало ли е момент, в който си се замислял да „омекнеш“ – или това никога не е било опция?
Омеквам вече по-често отпреди, но съм и достатъчно твърд, когато ме предизвикат или ситуацията го налага.
Има 100 начина да одереш една лисица, но кожата ѝ не ми е нужна.
– Днес по-трудно ли е да бъдеш неудобен, или просто шумът е станал твърде голям, за да се чува ясно?
Неудобните днес дори не биват заглушавани, а просто ги изолират, за да нямат гласност.
В соца ги биеха и заглушаваха, но сега е демократичен соц с чалга култура.
– Как се промени публиката през годините – и има ли нещо, което ти липсва от „онези времена“?
Голяма част от публиката поостаря заедно с нас, но има и млади дишатели, които не се кефят на попфолк, ар ен би и чалгоестрадата. Вярвам, че ще продължат духа на свободната и непримирима пънкария и метъла.
– Хуморът винаги е бил част от това, което правиш. Това защита ли е, оръжие или просто начин да оцелееш в абсурда?
Хуморът е мъдростта на интелекта, незабравяща, че всичко е преходно и неповторимо.
И защита, и оръжие, както и начин да се съхраниш в тежки моменти.
Простите хора нямат това чувство и се смеят на смешки, в които няма виц. В чалгата няма чувство за хумор.
– В текстовете ти често има критика към масовата култура. Днес има ли още срещу какво да се бунтуваш, или всичко вече е позволено?
Масовата култура е за масовия консуматор, който дори не усеща вкуса на това, което консумира, но гледа, че другите го правят. Когато всичко е позволено, значи е изгубило смисъла си.
– Ако започваше сега – в днешната среда, със социални мрежи и всичко останало – пак ли щеше да тръгнеш по същия път?
Понякога пътят води човека, а той си мисли, че го е избрал. Пътят те избира заради изградения в теб стремеж, а човек, който винаги иска да покаже, че той е избрал пътя, значи не е разбрал, че пътят е по-важен от него.
– Има ли нещо, което вече не би казал от сцената?
Не мога да кажа, защото не съм в момента на сцената.
– Какво означава „свобода“ днес – извън клишето?
Свободата е вътрешна осезаемост на разума за поведение, неограничено от наложените норми и правила. Свободен избор и свободна воля да изживееш даденото ти време.
– И накрая – какво би казал на хората, които на 25 април ще дойдат на концерта – да се подготвят за нещо конкретно или просто да не се взимат прекалено насериозно?
Подготовка не е нужна, когато човек е подготвен, а какво ще стане… само историята после ще каже. Тези банди са символ на свободния дух и публиката им носи същия дух в себе си. Ще бъде паметно…
