от изд. ДА
Има нещо особено в момента, в който един език престава да бъде чужд и започва да се случва отвътре. Именно там стои най-новата книга на Том Филипс – „Автопортрет с тютюневи мустаци. Стихове от софийските ми дни“.
Това е втората стихосбирка на английския поет, публикувана в България, но този път жестът е по-личен – голяма част от текстовете са написани директно на български език. Не като експеримент, а като избор. Като начин да се мисли и усеща в друг ритъм.
Стиховете не търсят големи теми. Те се случват в малките неща – в светлината върху прозорец, в тишината на един обикновен ден, в предметите, които сякаш остават незабелязани. Именно там поезията намира своята сила – в способността да забелязва.
Както отбелязва Кристин Димитрова, авторът вече е открил своите „приключения“ – не в събитията, а в детайла, който при вглеждане започва да говори.
Книгата остава в това тихо пространство между езиците и между погледа и преживяването. И точно там успява да бъде най-точна.
