Има имена в театъра, които не стоят на афиша, но присъстват във всяко представление. Има и такива, които остават не само в сцената, но и в хората. Доц. Мария Диманова е от вторите.
На 27 март, Световния ден на театъра, тя ще получи наградата „Икар“ за чест и достойнство – признание, което идва не толкова за отделен спектакъл, колкото за цял път.
С повече от 200 сценографски и костюмографски решения зад гърба си, Диманова е сред онези тихи двигатели на българския театър, които създават пространства, в които актьорите живеят, а публиката вярва. Работата ѝ преминава през десетилетия и различни сцени – от столичните театри до извънстолични трупи, оставяйки след себе си визуална памет, която често остава невидима, но никога не е незначителна.
Но може би още по-съществен е другият ѝ принос – този към образованието. Като преподавател в НАТФИЗ, тя е част от формирането на нови поколения сценографи и театрални артисти. В нейните класове сценографията не е просто занаят, а начин на мислене – пространство, в което текстът започва да диша.
През годините около нея преминават десетки млади творци – актьори, режисьори, сценографи – които днес вече са част от съвременния театрален живот. И макар имената им да не винаги се свързват директно с нея, следата остава – в начина, по който мислят сцената.
Наградата „Икар“ за чест и достойнство рядко е просто отличие. Тя е по-скоро знак за устойчивост – за хора, които са останали в театъра не защото е лесно, а защото няма как да бъде иначе. В случая на Доц. Мария Диманова това означава не само работа, а последователност – към сцената, към студентите, към самата идея за театър като живо изкуство.
И може би точно затова това признание идва естествено – като нещо, което отдавна е било налице, но просто е трябвало да бъде назовано.
