Българската музикална индустрия генерира 145 милиона евро годишно и се развива с темпове, които изпреварват официалните статистики. Това показват данните от национално изследване, представено в София от Асоциация на независимите музикални изпълнители и продуценти (АНМИП) и изследователската агенция KANTAR.
Според доклада близо 80% от обема на сектора се формира от разходите на крайните потребители. Най-динамично растящият сегмент са стрийминг услугите, които за последните пет години са утроили стойността си и вече достигат над 9,5 млн. евро годишно.
Изследването отчита устойчив двуцифрен ръст и поставя под въпрос възприемането на музикалния сектор като зависим основно от субсидии.
Най-голям дял в приходите има живата музика. Продажбата на билети за концерти и фестивали формира 57% от общите приходи в индустрията. Освен директния финансов ефект, този сегмент създава заетост и стимулира свързани дейности – от технически екипи до туризъм и услуги.
Паралелно с това приходите от авторски и сродни права чрез Музикаутор и ПРОФОН отбелязват ръст съответно от 37% и 19% за последните три години – индикатор за по-ясна регулация и професионализация на пазара.
От АНМИП коментират, че изследването е аргумент за промяна в институционалния подход към музиката – от възприемането ѝ като културен разход към разбирането ѝ като икономически сектор с реален потенциал за растеж.
Анализът на KANTAR подчертава, че при по-добра координация между институциите и целенасочена държавна политика България има капацитет значително да увеличи международното си присъствие. Заключението е ясно: потенциалът съществува, но липсва стратегическа рамка, която да го подкрепи в дългосрочен план.
Докладът стъпва върху национално представително потребителско проучване, експертни интервюта с представители на музикалния и финансовия сектор, както и анализ на публични статистически данни и финансови отчети.
Данните очертават сектор, който вече има своята тежест в икономиката – и който настоява да бъде разглеждан не само като културна дейност, а като част от съвременната икономическа реалност на страната.
