На 16 януари 2026 г. в избрани киносалони в страната влиза Чужденецът — най-новият филм на Франсоа Озон, един от най-изтънчените и непредвидими автори на съвременното европейско кино. Лентата е адаптация на едноименния роман на Албер Камю — класически текст, превърнал се в манифест на отчуждението, абсурда и болезнения разрив между индивида и света.
До днес романът има само една наистина значима филмова интерпретация — версията на Лукино Висконти от 1967 г., с участието на Марчело Мастрояни и Анна Карина. Приживе самият Камю е бил обект на интерес от страна на Ингмар Бергман, който обмисля екранизация, но проектът така и не се реализира. Версията на Озон е посрещната с одобрение от Катрин Камю, което придава допълнителна тежест на начинанието.
Често определян като хипнотична драма и хладна кинематографична мистерия, „Чужденецът“ (Франция, 2025) откри триумфално 11-ото издание на кино-литературния фестивал Синелибри, където беше сред най-дискутираните заглавия.

Действието ни пренася в Алжир през 30-те години на ХХ век. Мьорсо — тих, непретенциозен французин в началото на трийсетте си години — присъства на погребението на майка си без видима емоция. Скоро след това той започва връзка с колежката си Мари и се връща към механичния ритъм на ежедневието. Срещата със съседа му Реймон Синтес обаче го въвлича в поредица от събития, които кулминират в убийство и последвал съдебен процес — не толкова за самото престъпление, колкото за личността на извършителя и неговата „неспособност“ да отговори на социалните очаквания.
„Идеята да адаптирам един от най-известните романи в световната литература естествено поражда тревожност“, споделя Озон. „Всеки читател вече е инсценирал тази книга в собственото си съзнание. Но интересът ми към текста беше по-силен от страха — и много скоро осъзнах, че това е начин да се свържа с една забравена част от личната ми история.“
В ролята на Мьорсо е Бенжамен Воазен, а партньори на екрана му са Ребека Мардър, Пиер Лотен, Дени Лаван и Суан Арло. Сценарият е написан от Франсоа Озон и Филип Пиазо.
Филмът вече има сериозно фестивално присъствие:
– номинация за „Златен лъв“ от Венециански международен филмов фестивал (2025)
– номинация за Наградата на публиката в Международен филмов фестивал Сан Себастиан
– шест номинации за наградите „Люмиер“ (2026), включително за най-добър филм и актьор
– номинация за операторско майсторство от Европейски филмови награди
„Чужденецът“ не предлага лесни отговори и не търси съчувствие. Това е филм за дистанцията — между човека и обществото, между емоцията и нормата, между вината и смисъла. Кино, което остава вярно на Камю, без да го илюстрира буквално.
Филмът не се препоръчва за лица под 16 години.
