снимка: Георги Петков
Статутът на артиста, необходимостта от Закон за сценичните изкуства и промени във финансирането на сектора бяха сред основните теми на Втория форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България. Срещата се проведе на 25 февруари в залата на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и събра представители на академичната общност, професионални организации, държавни културни институти, независимия сектор и администрацията.
Форумът постави ясен акцент върху липсата на устойчива нормативна рамка. В дискусията за статута на артиста беше подчертано, че трудът в сценичните изкуства често остава извън адекватна регулация – особено при свободната практика, където периодичната заетост и комбинирането на различни форми на труд създават несигурност.
От Българската музикална асоциация поставиха въпроса за минимални защитни прагове при публично финансиране – механизъм, който съществува в страни като Великобритания и Германия. Беше посочено и че липсващата наредба към закона прави регистъра на артистите нефункционален.
Една от централните теми беше необходимостта от цялостен Закон за сценичните изкуства. Според участниците управлението на най-голямото бюджетно перо в Министерството на културата чрез подзаконови актове вече не е устойчиво решение. Обсъдени бяха идеи за нова методика на финансиране и за по-ясна връзка между разходните стандарти и минималната работна заплата.
Внимание беше отделено и на бъдещото регионално планиране на страната. Според част от участниците предстоящите промени могат да се превърнат в шанс за изграждане на по-силни регионални културни институти и за намаляване на дисбалансите – особено в Северна България, където проблемите с инфраструктурата и достъпа до публика остават сериозни.
В рамките на форума бяха представени и първи стъпки за стабилизиране на Национален фонд „Култура“, както и необходимостта от по-добра координация между Министерството на културата и професионалната общност.
Общото усещане от срещата беше ясно: секторът разполага с експертиза и идеи, но без законодателни решения и предвидим финансов модел устойчивото развитие на сценичните изкуства остава трудно постижимо.
