Снимки: The Narrative Studio
“Моята специална вечер” не е събитие. Това е преживяване, което се случва все по-рядко в наши дни. Преживяване изпълнено с близост, с внимание и с истински разговор. Формат, създаден от Яна Борисова по модела на парижките салони на Гертруд Щайн, в който около тридесет души се събират не да гледат, а да присъстват, не да слушат от дистанция, а да бъдат вътре в случващото се.
След силните срещи с Цветана Манева и Радина Кърджилова, на 21 март гост беше Дарин Ангелов и тази вечер имаше огромен емоционален заряд – истинска откровеност без поза и без внимателно премерено говорене. Дарин не просто участваше, а се посвети на разговора напълно и това се усети от всички в залата, които го почувстваха близък не като публичен образ, а като човек. Тази вечер за всички присъстващи стана ясно, че освен изумителен актьор, той носи рядка чувствителност и човешки качества, които не се демонстрират, а се разпознават веднага. Топлота, честност, способност да слуша и да бъде вътре в момента. Именно това даде силата на вечерта. В течение на разговора той формулира нещо, което обясни цялата същност на неговата артистична природа: „Всички хора, за които театърът е сърцето ни, имаме мисия и тя е да научим останалите хора да обичат живота.“
Разговорът с Яна Борисова и Дарин Ангелов беше смислен, чувствен и интелигентно откровен. Яна доказа, че е световен разказвач и емоционален водач, който не налага, а отваря пространство, в което другият може да стигне до себе си. Между двамата се случи нещо органично и живо, без усилие и без демонстрация. Те разказаха подробно за раждането на спектакъла „Аз, която те обича“, новия моноспектакъл на Дарин Ангелов по текст на Яна Борисова и по негова идея. Това беше поглед към процеса не като техника, а като вътрешен път, в който една мисъл се превръща в представление, преминавайки през съмнение, търсене и необходимост. Разкри се онази невидима част от театъра, в която няма сигурност, но има истина.
Срещата продължи близо два часа на чаша вино в разкошния салон „Артур“, създаден специално от Академията по творческо писане на Яна Борисова, пространство, което не просто приютява, а усилва случващото се. И този път никой не бързаше да си тръгне. Още повече от час разговорите продължиха между хората, като естествено продължение на преживяното.
Това е смисълът на тези вечери, да създават близост, която не може да бъде изиграна, и среща, която не може да бъде повторена, да връщат усещането, че изкуството е връзка, а не дистанция. И когато някой има смелостта да бъде истински, това се разпознава веднага и остава.
