„Тази книга е писана предимно в един килер в Берлин по време на пандемията от COVID-19.“
Така започва личният разказ на Леа Ипи — с пространство за уединение, принудително забавяне и мисъл. Килерът се превръща едновременно в убежище от домашния хаос и в място за връщане към думите на баба ѝ: „Когато е трудно да видиш ясно бъдещето, трябва да помислиш какво можеш да научиш от миналото.“
На 16 януари излиза от печат мемоарната книга „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ — един от най-впечатляващите и обсъждани текстове, появили се през последните години в полето между личната история и политическата философия. Преведена на български от Паулина Мичева, книгата вече се възприема като ключово свидетелство за живота „след края на историята“ — отломките на комунизма, видени през погледа на дете, което пораства, докато идеологиите се разпадат.
Заглавието е иронично — иронията тук не е поза, а начин за оцеляване. Първоначално замислена като философско изследване върху идеите за свободата в либералната и социалистическата традиция, книгата постепенно променя формата си. „В процеса на писане идеите се превърнаха в хора“, признава Ипи. Така абстрактните концепции отстъпват място на семейни истории, морални дилеми и лични преживявания.
Резултатът е отрезвяващ и дълбоко човешки разказ — изповед за семейството и съзряването, за политическото пробуждане и обществената отговорност, за надеждите и разочарованията, които съпътстват прехода. „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ не предлага лесни отговори, а поставя въпроси: какво означава свободата, когато старите обещания са рухнали, а новите още не са намерили езика си?
Книга, която се чете едновременно като личен мемоар и като интелектуален жест — тих, но настойчив опит да се мисли миналото, за да стане бъдещето поне малко по-разбираемо.
Изумителни и дълбоко отекващи мемоари за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион на 20 век… Това, което ги прави незабравими, е, че виждаме този свят през очите на дете… Книга за човечността, за объркването и чудесата на детството. Леа Ипи създава магия.
Лора Хакет, „Сънди Таймс“
