На 17 февруари от 18:30 ч. в Галерия „Контрасти“ се открива изложбата „Последствия“ на Кирил Якимов. Експозицията, курирана от Иво Милев, може да бъде разгледана до 10 март.
Три причини да обърнем внимание
Първата е темата – дори когато авторът избягва да я формулира директно, за да не я превърне в лозунг. Платната са създавани през последните четири години и носят утайката на натрупаното напрежение – пандемията, войните „около“ и „вътре“ в нас, постоянния поток от образи на разрушение. Якимов не рисува събитията. Той се занимава с онова, което остава след тях.
„Нямах избор. Трябваше да ги нарисувам. Моето поколение е свидетел на много войни – от Виетнам до Югославия, Ирак, Афганистан, Близкия изток. Дълго бяхме с идеята, че живеем в мир – пълна глупост. Войната винаги е била тук. Но днешните войни се случват в различен контекст. Те разкриват друга война – вътре в обществата. Омраза, която действа на всички нива. Това ме плаши повече дори от бойните действия“, казва художникът.
Втората причина е изборът на абстрактната живопис – посока, която рядко е „пазарно удобна“ и трудно влиза в публичния шум. Якимов следва тази линия повече от три десетилетия. В „Последствия“ материята е напрегната, повърхностите са изграждани и разрушавани многократно. Част от композициите носят следи от предишни, заличени версии – остатъци от картини, които не са се случили докрай. Натрупването тук не е ефект, а метод.
„Пространството се моделира чрез натрупване. Често прерисувам, оставям части от предишна картина. Работя върху стари платна. Превръщам една картина в съвсем друга“, допълва Якимов.
Третата причина е самият автор – рядко присъствие в публичното пространство. Появява се тогава, когато вътрешното натрупване стане невъзможно за удържане. Без пазарна стратегия и без шум.
„Някак останах встрани. Не търся оправдания. Не е поза. Просто нямах желание. Може би е въпрос на характер. Не исках – а и не можех – да бъда част от група или общност“, казва той.
Кураторът Иво Милев подрежда експозицията като поредица от състояния – не като линеен разказ, а като постепенно навлизане в свят, в който страхът и агресията са трансформирани в пластическа енергия.
„Последствия“ е изложба за време, в което войната отново е център, а не периферия. Тя не илюстрира събитието, а настоява върху начина, по който го преживяваме – под повърхността на ежедневието.
