Фотограф: Георги Сиркатов
Ирена Дойчева е сценограф и художник костюми от по-младото поколение театрални визуални артисти. Работи в театъра, киното и телевизията, където изгражда сценични и екранни светове чрез пространство, костюм и визуална среда. Завършва „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. в класа на доц. Мария Диманова. През последните години работи по спектакли на различни сцени в страната, сред които Театрална работилница „Сфумато“, ДКТ „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър – Търговище и Драматичен театър – Пловдив. Паралелно с театралната си работа участва и в телевизионни и филмови продукции като асистент художник костюми. В разговора ни с нея говорим за сценографията като „невидим език“ на спектакъла, за това как се ражда визуалният свят на един проект и как костюмът може да повлияе на изграждането на героя. Разговорът ни минава и през работата ѝ в театъра, телевизията и киното – от спектакъла „Аз, която те обича“ на Дарин Ангелов до телевизионния сериал „Мамник“ и филма „Чамкория“.
Сценографията често остава „невидимият“ език на спектакъла. Кога според вас един сценограф е свършил работата си най-добре – когато се забелязва или когато зрителят почти не я осъзнава?
Мисля, че сценографията е свършила работата си най-добре тогава, когато зрителят я усеща, без непременно да я назовава. Понякога може да бъде ярко присъствие и да задава визуалния ритъм на спектакъла, а друг път остава почти невидима. Най-важното е сценографията да бъде органична част от сценичния свят и да служи на историята, а не да съществува сама за себе си.
Как започва работата ви по един спектакъл – от текста, от разговорите с режисьора или от първоначална визуална идея?
Всичко започва от текста. Първото четене е много интуитивно – опитвам се да усетя атмосферата, ритъма и образите, които текстът поражда. След това разговорите с режисьора са изключително важни, защото именно там започва да се оформя спектакълът. Визуалната идея се ражда някъде между текста, тези разговори и първите асоциации – понякога това е конкретно пространство, понякога цвят или материал, който постепенно започва да изгражда цялостната сценографска концепция.
Последната постановка, по която работихте, е „Аз, която те обича“ на Дарин Ангелов. Какъв беше визуалният ключ към този спектакъл?
При „Аз, която те обича“ визуалният ключ беше свързан с усещането за интимност и вътрешен свят. Пиесата предлага различни варианти за интерпретация и посоки. За мен беше важно сценичната среда да не илюстрира буквално действието, а да създаде пространство, в което тази емоция да може да диша.
Как се ражда сценичното пространство на един такъв проект – повече от емоцията на текста ли тръгва или от конкретна сценографска концепция?
Обикновено то се ражда от срещата между двете. Емоцията на текста е първият импулс – тя задава атмосферата и посоката. След това идва сценографската концепция, конкретна форма – пространство, материали, цветове. В този процес много важен е и диалогът с режисьора и актьорите, защото сценичното пространство трябва да бъде живо и функционално, да подкрепя движението и динамиката на спектакъла.
Костюмът често е първото нещо, което зрителят забелязва в героя. До каква степен той може да повлияе на начина, по който актьорът изгражда ролята си?
Костюмът може да има много силно влияние върху изграждането на ролята. Той не е просто външен детайл, а част от характера на персонажа – начинът, по който дрехата пада върху тялото, материалът, силуетът, дори обувките могат да променят начина, по който актьорът се движи и усеща героя.
Работили сте в различни театри – от „Сфумато“ до драматични сцени в страната. Има ли разлика в начина, по който се мисли сценографията в тези пространства?
Да, пространството винаги влияе върху начина, по който се мисли сценографията. В по-експериментални сцени често има повече свобода за търсене на нестандартни решения и работа с по-абстрактен визуален език. В големите сцени пък мащабът на пространството и техническите възможности предлагат други предизвикателства и възможности. Всяко пространство изисква различен подход.
Участвали сте и в работата по телевизионния сериал „Мамник“, който е екранизация по роман. До каква степен литературният свят на книгата влияе върху решенията за костюми и визуална среда?
Когато работиш по екранизация, книгата е много важна отправна точка. Тя създава атмосфера, образи и детайли, които могат да вдъхновят визуалните решения. В същото време киното и телевизията имат собствен език. Затова костюмите и средата се стремят да запазят духа на книгата, но и да изградят собствена визуална логика, която да работи за образите и за атмосферата на сериала.
В момента сте асистент художник костюми на Мина Кайе във филма „Чамкория“. Какво е най-голямото предизвикателство при създаването на костюми за историческа епоха?
Най-голямото предизвикателство е балансът между историческата достоверност и драматургичната функция на костюма. Историческите костюми изискват сериозно проучване – силуети, материи, детайли, начин на носене на дрехите. От друга страна, костюмът трябва да служи на персонажа и на историята, а не само да бъде музейно точен. Понякога именно в малките интерпретации се ражда визуалният живот на един филм.
Когато четете драматургичен текст за първи път, какво търсите в него като сценограф – пространство, атмосфера или образи?
При първото четене търся преди всичко атмосферата на текста. Когато я усетя, пространството и образите започват постепенно да се появяват.
Като част от по-младото поколение сценографи, усещате ли промяна в начина, по който се мисли сценичното пространство днес?
Мисля, че днес сценичното пространство все по-често се мисли като по-гъвкава и жива среда. Често се търсят по-минималистични решения или пространства, които могат да се трансформират по време на спектакъла. Освен това сценографията все по-често влиза в диалог със светлината, мултимедията и движението, което прави сценичния свят по-динамичен и многопластов.
Кое е нещото в работата на сценографа, което публиката почти никога не забелязва, а всъщност е решаващо за спектакъла?
Сценографът всъщност решава по-дълбоки, „невидими“ проблеми – как актьорите се движат в пространството, как сценичните елементи позволяват или ограничават определени действия. Тази функционалност рядко се забелязва съзнателно от зрителя, но тя е ключова за ритъма и динамиката на спектакъла.
Кои визуални източници най-силно влияят на работата ви като сценограф и художник костюми?
Вдъхновение може да дойде от много различни места – живопис, фотография, кино, архитектура, дори от случайни детайли в ежедневието. В същото време наблюдението на хората и на реалния свят също е важен източник, защото сцената винаги има връзка с живота.
