от изд. Колибри
Една от най-обсъжданите философски книги за изкуството отбелязва век от първата си поява. През 2025 г. се навършват 100 години от цялостната публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ – знаков труд на Хосе Ортега-и-Гасет, който и днес провокира дебати за мястото на изкуството в обществото.
По този повод Издателство „Колибри“ предлага на българските читатели сборника „Дехуманизацията на изкуството“ и други есета“ в превод на Анна Златкова. Подборът на текстовете и бележките към изданието също са нейно дело, а корицата е дело на художника Стефан Касъров.
Книгата (248 стр., цена с 11% отстъпка: 11.57 евро / 22.63 лв.) събира едни от най-важните есета на философа: „Педагогиката на пейзажа“, „Размишление за рамката“, „Въведение към един „Дон Хуан“, „За гледната точка в изкуството“, „Двете големи метафори“, „Произходът на държавата от спорта“, „Дехуманизацията на изкуството“, „Изкуството в сегашно и в минало време“, „В търсене на Гьоте отвътре“, „Интелектуалецът и другият“.
В центъра на тези текстове стои идеята, че модерното изкуство променя не толкова формата си, колкото своето място в „йерархията на човешките интереси“. Ортега-и-Гасет вижда как то постепенно се отдалечава от „оста на живота“ – от зоната на върховните човешки въжделения – и се премества към периферията. Изкуството не губи своите външни признаци, но губи претенцията да бъде център на екзистенциалната драма.
Именно в това философът открива и парадоксалната скромност на модерността: стремежът към „чисто изкуство“ не е акт на високомерие, а освобождаване от патоса и от натиска да бъде нещо повече от себе си. „Остава само изкуство, без други претенции“, пише той през 1925 г. – формула, която звучи не по-малко актуално и днес.
Новото българско издание връща в публичния разговор един текст, който не просто описва модерността, а я диагностицира – с дистанция, интелектуална острота и усещане за исторически обрат. За читателите на философия, естетика и културна теория този сборник е повече от юбилейно издание – той е повод за ново препрочитане на въпроса какво очакваме от изкуството и къде го поставяме в собствения си живот.
