Гео Чобанов отбелязва 25 години на оперната сцена – време, което не се измерва само в роли, а в натрупване, опит и постоянна работа върху гласа и себе си.
Пътят започва рано – още с първото му излизане на варненската сцена в детски спектакъл, преминава през Музикалната академия и първите професионални роли – Мазетто в „Дон Жуан“ и участие в „Сватбата на Фигаро“. Следват покани и ангажименти, които постепенно го въвеждат в ритъма на оперната сцена. Този път обаче не е равен. Самият той го описва като бърз и неравен – с моменти, в които се налага да търси препитание и извън сцената, преди отново да се върне към нея. Част от процеса, а не отклонение от него.
В изграждането на ролите Чобанов тръгва не от музиката, а от текста. Либретото е основата – структура, в която вече присъстват ритъмът и смисълът. Разбирането му е ключ към образа, а музиката идва като негово продължение.
Работата с езика също е част от този процес. Освен италиански, той използва френски, немски, руски и английски – не просто като техническа необходимост, а като средство за по-дълбоко навлизане в ролята. Предизвикателствата на партитурата са различни във всяка роля, но принципът остава един – усилието не трябва да се вижда. В операта лекотата е резултат от работа, която остава скрита.
Ролите идват и си отиват, но някои остават като вътрешна връзка – Дон Паскуале, Летящият холандец, Атила, Захария в „Набуко“. Не защото са по-лесни, а защото изискват повече – и като глас, и като присъствие.
Сред хората, които оформят този път, Чобанов откроява своите преподаватели и ментори, както и работата в майсторски класове. А като кумир остава Борис Христов – фигура, която той продължава да слуша, анализира и преоткрива.
Извън голямата сцена идва и другият формат – песента. По-интимна, по-събрана, лишена от дистанцията на спектакъла. В нея, по думите му, в рамките на няколко минути може да се събере цял един човешки живот.
След 25 години на сцена погледът не е към равносметка, а към продължение – към работа, към търсене и към онези „Орфееви корени“, в които музиката остава не просто изпълнение, а необходимост.
